Причини, поради които гладиолите не цъфтят, грешки при засаждане и борба с вредителите, препоръки

Начинаещите градинари често се чудят защо любимите им гладиоли не цъфтят. Причината не се ограничава само до климата, лошите практики за засаждане или неподходящата почва. Растенията са податливи и на различни болести и вредители. Важно е тези проблеми да се решат своевременно и да се вземат необходимите мерки, за да се осигури красив и дълготраен цъфтеж в бъдеще.

Защо гладиолите не цъфтят - основните причини

Има няколко често срещани причини, поради които гладиолите не цъфтят. Правилното идентифициране и своевременното решаване на тези проблеми ще гарантира, че любимото ви цвете ще се превърне в достойно допълнение към цветната ви леха през следващия сезон.

Мястото за оставяне е избрано неправилно.

Важно е да изберете правилното място за засаждане на луковици на гладиоли. На сянка растенията цъфтят късно, а късноцъфтящите сортове изобщо нямат време да цъфтят до края на сезона. Засаждането на цветя на едно и също място в продължение на няколко години води до изчерпване на почвата и недостиг на хранителни вещества. В резултат на това гладиолите растат слаби и не успяват да образуват пъпки. Цветната леха трябва да се премества на всеки две години.

Гладиолусите трябва да се засаждат в добре проветриво помещение. В противен случай съществува риск от гъбични инфекции и цъфтежът никога няма да се случи. Липсата на влага също така пречи на гладиолите да образуват пъпки. Най-добре е цветната леха да се разположи в ниско разположена зона, където почвата задържа влагата по-дълго.

Неблагоприятни метеорологични условия

Горещото и сухо време е неблагоприятно за цъфтежа на гладиолите. Те изискват допълнително поливане. Препоръчва се това вечер, когато жегата е отшумяла. Това не само насища почвата с необходимата влага, но и я охлажда. Гладиолите също не цъфтят в студено и дъждовно време.

Грешки при засаждане на луковици

Неправилното засаждане на луковици е често срещана практика сред начинаещите градинари. Има трикове и тайни за това. По-конкретно, избягвайте засаждането на второгодишни и млади луковици една до друга. Слабите млади луковици ще бъдат претоварени и няма да имат време да наберат сила. Препоръчително е по-старите луковици да се засаждат в отделна цветна леха.

Ако в района преобладава лека почва, тогава дълбочината на отвора се прави равна на четири диаметъра на луковицата, а при по-тежки почви - на три диаметъра.

Твърде дълбокото засаждане на луковиците ще забави растежа и развитието на цветето. Гладиолите трябва да се засаждат в сухо, безводно време, когато почвата се е затоплила до поне 10°C. Засаждането на луковиците в различно време ще осигури дълъг период на цъфтеж. Това не трябва да се прави по-късно от края на май.

Нашествие от вредители

Нашествието на вредители може също да забави или напълно да предотврати цъфтежа на гладиолите. Това може да се контролира с навременни превантивни обработки.

Трипси

Този вредител се храни с растителен сок. Най-често обитава цветни пъпки, където е трудно да се открие. След вегетационния период насекомото мигрира към луковицата, където зимува безопасно. Като превантивна мярка, гладиолите се третират с инсектицид преди и по време на цъфтежа. Третиранията се повтарят периодично, в зависимост от препоръките в инструкциите. Необходими са три до четири пръскания през целия сезон.

За да се предпазят луковиците, изкопани за зимата, те се измиват и след това се потапят в разтвор на Карбофос или Фуфанон за 10 минути. След това луковиците се изплакват под течаща вода и се подсушават добре. Опитните градинари, след изкопаване, прехвърлят посадъчния материал в торбичка, напръскват я обилно с Дихлорвос и я затварят плътно. След 30 минути те се изваждат, изсушават и съхраняват.

Телен червей

Телените червеи са ларвите на щракващия бръмбар. Тези вредители остават в почвата до четири години и могат да повредят всяка култура. Гладиолите, повредени от телени червеи, не набират сила и не цъфтят. За да предотвратите тези последици, при засаждане на луковици, добавете по 1 супена лъжица от препарата "Защита" във всяка дупка.

Липса на подходящи грижи

Въпреки че гладиолусът е непретенциозно и непретенциозно цвете, той все пак изисква известни грижи и внимание. В противен случай може никога да не видите буен цъфтеж. Когато ги отглеждате в лека почва, използвайте както кореново, така и листно подхранване. След всяко поливане или обилни валежи разрохквайте почвата и отстранявайте всички появили се плевели.

Ако посадъчният материал не е бил достатъчно силен, тогава без своевременно разхлабване той няма да образува цветни пъпки.

Първото подхранване се извършва, когато растението има три зрели листа. Използвайте калий или урея. Повторете процедурата, когато се появи четвъртият зрял лист. Впоследствие използвайте само фосфорно-калиеви торове, които не съдържат хлор. Нуждите от азот намаляват рязко с началото на цъфтежа. Най-добре е да използвате водоразтворими торове, които се абсорбират по-лесно.

Опитните градинари препоръчват мулчиране на почвата в цветните лехи, за да се запази влагата и да се предотврати растежа на плевели. Това също така предпазва корените от прегряване и замръзване. По време на валежите хранителните вещества не се отмиват от почвата и на повърхността ѝ не се образува твърда кора.

Когато режете гладиолите, оставете поне четири листа. В противен случай хранителните вещества се източват от луковицата, което ѝ пречи да набере сила. Младите растения трябва да имат подрязани пъпки, в противен случай растежът им ще бъде забавен и те няма да цъфтят през следващия сезон.

Фузариум

Фузариумното увяхване причинява лошо развитие на корените и растеж на листата. През лятото листата се раззеленяват бавно, но след това гладиолусът пожълтява напълно. Лесно е да се извади от земята без инструменти или оборудване. По засегнатите луковици се виждат червеникаво-кафяви петна. Такъв материал трябва да се унищожи незабавно.

Фузариозното увяхване се предизвиква от прекомерна влага или силна суша. Рискът от появата му се увеличава и от излишък на органична материя. Болестта лесно се разпространява от вече засегнатите луковици към здрави. Растенията са трудни за лечение. Като превантивна мярка, луковиците се накисват за 10 минути в 0,02% разтвор на Фундазол преди засаждане.

Съвети и препоръки от градинари

Опитните градинари препоръчват внимателно и отговорно да избират посадъчен материал за гладиоли. Сортовете трябва да бъдат адаптирани за отглеждане в климатичните условия на определен район. Средно или късно цъфтящите растения няма да имат време да цъфтят през краткото, студено лято. За засаждане трябва да се купуват големи, млади луковици, тъй като по-старите луковици може да не цъфтят. Освен това, по-старият посадъчен материал може да е заразен с фузариум или други болести.

Някои сортове са склонни да цъфтят едва след интервал от една до две години. Това важи особено за холандските сортове. Когато купувате посадъчен материал, е важно да изясните тези подробности с продавача или внимателно да проучите характеристиките на сорта.