Ролята на хумуса в природата и как се различава от компоста, правила за съхранение

Плодородието на почвата е решаващо условие за успешно земеделие. Човешките предци са знаели, че най-богатите почви са тези с дебел слой тъмна, рохкава почва под повърхността. Те не са знаели името ѝ, но са разбирали, че без нея отглеждането на култури би било невъзможно. Този слой става известен като хумус. Дори днес той продължава да се счита за основна мярка за почвеното плодородие, важен показател за нейното качество и полезност за земеделието.

Описание на веществото и механизмът на неговото образуване

Хумусът се образува от сложна комбинация от растителни и животински остатъци, преработени от почвени микроорганизми и образувани под въздействието на редица природни условия. Състои се от водонеразтворими хуминови киселини и хумини, хумати и фулвати. Количеството хумус варира в различните почви. Той представлява до 85-90% от органичното вещество на почвата.

Това вещество се образува чрез хумификация. Това е процес на преобразуване на растителни и животински останки при анаеробни условия, т.е. при липса или минимално присъствие на кислород. Този процес е значително повлиян от почвени микроорганизми с различен произход. Под тяхно влияние компонентите на органичната материя не само се разлагат до най-простите си компоненти, но и се трансформират в други вещества във форма, достъпна за усвояване от растенията. Хумусните компоненти са характерни изключително за почвата и не се срещат никъде другаде.

Процесът на образуване на хумус зависи до голяма степен от климатичните условия. В топли и влажни условия остатъците бързо се минерализират и не се наблюдава натрупване. В студени условия растителните и животинските остатъци са оскъдни и хумусният слой се образува изключително бавно, като отнема хилядолетия, а не векове. По-благоприятни условия са умерените, където топлината, влагата и количеството органични остатъци са в перфектен баланс.

Класификация на почвите по съдържание на хумус

Съдържанието на хумус може да варира значително в различните почви, от 0,05% в най-бедните кафяви полупустинни почви до 10-20% в черноземите. Следните почви съдържат най-високи количества от това вещество:

• Ливадни почви.
• Почви в заливните низини.
• Черноземи.

Разгледайте Също така

Правила за използване на органични торове от костно брашно, състав и как да го направите сами

Прочетете

Съдържанието на хумус в почвата не може да бъде постоянно, тъй като количеството му се увеличава и намалява в зависимост от много фактори: човешка дейност, природни условия, броя на растенията и техните нужди, както и земеделски практики. Следователно, при изчисленията се използват средни стойности, характерни за специфичните типове почви.

Каква роля играе в природата?

Въпреки че растенията могат да растат без почва в изкуствени условия, като например хидропонни системи, в природата наличието на хумус определя хранителната стойност на почвата и способността ѝ да поддържа определени растения. Някои могат да виреят в бедна почва, докато други изискват богати на хумус почви, за да произведат пълна, висококачествена реколта.

В допълнение към хранителната си функция, хумусът има важното свойство да придава структура на почвата. Почвите, богати на това вещество, имат лека, пропусклива структура, но същевременно задържат достатъчно влага, за да могат растенията да растат, цъфтят и да дават плодове. Хумусът може да съдържа до 80-90% от собственото си тегло във влага, осигурявайки идеални условия за растеж на растенията и за покълване и развитие на семената.

Бучковидната, рохкава структура на почвата се поддържа от микроорганизми чрез процеса на хумификация. Смята се също, че хумусът функционира не само като хранително вещество, но и като хормоноподобно вещество във физиологията на растенията.

Има ли риск да го съсипя?

Както природата, така и хората могат да унищожат хумусния слой, като негативното въздействие на последния е по-разрушително от всички природни бедствия и катастрофи взети заедно. Хумусът се унищожава от наводнения, земетресения, вулканични изригвания, торнадо, урагани, силни ветрове, суши и завземането на плодородни земи от пустините. Още по-големи щети обаче се причиняват от обезлесяването и прекомерната експлоатация на природните ресурси, минното дело, развитието на селското стопанство и екологичния дисбаланс.

Най-големият риск от увреждане на хумусния слой обаче възниква при неправилни земеделски практики. Те включват следното:

• Обширно прилагане на азотни торове. Почвата се пренаситева с нитрати и хумусният слой непрекъснато намалява, защото микроорганизмите, стимулирани от азота, го разграждат по-бързо.
• Сушата и ерозията водят до изсушаване и изветряне на богатия на хумус повърхностен слой на почвата.
• Прекомерната влага причинява подкиселяване на почвата и ускорява натрупването на хуминови киселини. Това увеличава номиналното съдържание на хумус в почвата, но той присъства в съединения, недостъпни за хранене на растенията. Резултатът е прекомерен хумус, но ефектът е катастрофален.
• Оставяне на нивите под угар. Липсата на органична материя лишава почвените микроорганизми, които образуват хумусния слой. Освен това, голата почва е по-податлива на отрицателни въздействия върху околната среда.

Разгледайте Също така

Значението на фосфора за растенията и какви торове го съдържат

Прочетете

По какво се различава от хумуса?

В ежедневието термините „хумус“, „компост“ и „хумус“ се считат за синоними, но в действителност не са. Понятията са свързани, но не са идентични. Хумусът възниква в почвата чрез естествени процеси, които не са напълно разбрани от учените. Той се състои от почти 90% растителни остатъци и се счита за един от крайните продукти на разграждането на органичната материя.

Компостът се прави и от растителни остатъци, които са претърпели сложен процес на разлагане и ферментация при контролирани условия. Най-често компостираните материали включват плевели, отпадъци от култури, остатъци и други вещества, които могат да се разлагат.

Хумусът е изгнил животински тор. Напълно разложен, със структура и външен вид, напомнящи хумус, той се нарича компост.

Правила и условия за използване на хумус

За подобряване на почвата използвайте търговски вермикомпост, който може да бъде течен или гранулиран. Течният хумус може да се използва независимо от сезона и действа като тор за саксийни растения и открита земя. Подходящ е за кореново и листно приложение, както и за накисване на семена преди сеитба. Разтворът трябва да е топъл. Торът не трябва да се използва по време на цъфтеж или по време на етапа на образуване на плодове.

Сух хумус се добавя при засаждане на разсад и растения, по време на копаене.

Подходящ е и като тор през периода на активен растеж на културите и посевите. Това вещество се е доказало като особено ефективно за отглеждане на селскостопански, цветни и декоративни растения в оранжерии, както и в градинарството на закрито. Подобрява пропускливостта и структурата на почвата, нейното съдържание на хранителни вещества и водопропускливостта ѝ. В резултат на това растенията растат по-добре, цъфтят по-дълго и дават обилна реколта.

Възможно ли е да го приготвите сами?

Самото създаване на хумус в природата отнема месеци, а понякога години, десетилетия или векове, в зависимост от условията на околната среда и изходния материал. Освен това, процесът на неговото образуване не е напълно проучен и много аспекти остават неясни за учените. Следователно, в момента е невъзможно да се каже, че пълен аналог на естественото вещество може да бъде създаден у дома. Можете да увеличите съдържанието му в почвата, като използвате следните методи:

• Добавяне на органична материя – хумус, торф, компост, оран на растителни остатъци, използване на зелено торене.
• Използването на полезни микроорганизми, които ускоряват процеса на образуване, например под формата на концентрати "Байкал", "Триходерма", "Биокомплекс-БТУ", "Сияние" и т.н.
• Приложение на хумати, хуминови киселини и препарати на тяхна основа, като например „Gumipas“, „Gumat Universal“, „Gumino de Gallina“ и много други.

Разгледайте Също така

Описания на калиеви торове, кои са най-подходящи за избор и инструкции за употреба

Прочетете

Правилната земеделска технология и защитата на земята от опустошение са от голямо значение.

Правила за съхранение и предпазни мерки при прилагане

Ако е необходимо да се съхранява хумус, който не е бил използван през вегетационния период на растенията, трябва да се спазват следните правила:

• Консумативите трябва да бъдат защитени от чужди вещества, така че те трябва да се съхраняват в специални „дишащи“ контейнери, като например торби, поставени на стойки, рафтове или специални стелажи.
• Веществото може да се повреди от замръзване, така че температурата в помещението не трябва да пада под нулата.
• Важно е да се поддържа стабилно ниво на влажност, тъй като изсушаването нарушава структурата и намалява стойността, докато високото съдържание на влага може да доведе до образуване на мухъл или вкисване на продукта.
• Веществото трябва да се съхранява в затворени помещения, складове или помощни помещения, които са недостъпни за неупълномощени лица.

Продуктът трябва да се проверява периодично, за да се открие висока или ниска влажност, както и нападение от вредители.

Хумусът е нетоксично вещество, така че не са необходими специални предпазни мерки при употребата му. Носете защитно облекло, очила и маска, за да предотвратите контакт с очите и дихателните пътища, както и ръкавици, за да предотвратите инфекция на малки порязвания и ожулвания по ръцете, както при работа с почва. След приключване на работата измийте лицето и ръцете си със сапун, вземете душ и се преоблечете.

Богатите на хумус почви са истинско предимство, позволяващо изобилни реколти от висококачествени, ценни и питателни селскостопански продукти, а също така служи като източник на буйна естествена растителност.