- Необходимостта от хранене
- Какви вещества са му необходими?
- Азот
- Калий
- Фосфор
- Манган и барий
- Бор
- Йод
- Как да изберем тор?
- Естествени биостимуланти
- Пепел
- Лопен
- Компост
- Лайм
- Запарка от коприва
- Отвари от репей и лайка
- Хуматен разтвор
- Разреден пилешки тор
- Мая
- Урея
- Готови сложни торове
- Фитоспорин-М
- Триходермин
- Гамайр
- Глиокладин
- Унифлор-пъпка
- Агрикола
- Важни правила
- Схема на хранене
- Първо
- Второ
- Трети
- Последният
- Листно
- Какво не му харесва?
- Хлор
- Дезоксидация на почвата
- Камъчета, буци пръст, дървени стърготини и други твърди частици
- Излишна влага
- Неправилно разреждане
- Липса на влага
Реколтата от моркови зависи от качеството и времето на торене. Торовете се прилагат както с естествени биостимуланти (кравешки тор, компост и други), така и с готови смеси. Торовете, съдържащи азот, манган и други микроелементи, са особено важни при отглеждане на моркови в бедни почви.
Необходимостта от хранене
Торовете са от съществено значение за бързия растеж и нормалното развитие на морковите. Торовете влияят и на вкуса на кореноплода. Борната киселина е особено важна, тъй като тя:
- увеличава съдържанието на захар;
- регулира въглехидратния метаболизъм;
- подпомага протеиновия метаболизъм.
При липса на достатъчно количество бор и други микроелементи се развива некроза на върховете (зелената част умира) и жилките в морковите стават матови.Прекомерното торене се отразява негативно на здравето на кореноплодите. Прекомерното количество микроелементи води до намален срок на годност и влошаване на вкуса.
Честотата на торене зависи от характеристиките на почвата. При отглеждане в почви с ниско плодородие културата се тори до четири пъти на сезон.
Какви вещества са му необходими?
За нормалното развитие на морковите, плодовата и зеленчукова култура изисква постоянно снабдяване със следните микроелементи:
- калий;
- азот;
- фосфор;
- манган;
- барий;
- бор (борна киселина);
- йод.

Не се препоръчва обаче да се разчита единствено на торове, съдържащи изброените по-горе микроелементи. За нормално развитие на кореноплодите е необходимо пълноценно снабдяване с хранителни вещества.
Азот
Азотът е от съществено значение в началото на вегетационния период. Без този микроелемент фотосинтезата се нарушава, което води до отслабване и бавно развитие на кореноплода. Тъй като обаче азотът стимулира растежа на плодовите и зеленчуковите култури, торенето трябва да започне преди лятото. Ако градинарят продължи да внася този елемент в почвата, върховете на морковите започват да растат прекомерно. Това кара кореноплодата да страда от тежък дефицит на микроелементи, което води до намаляване на срока на годност и размера на морковите.

Калий
Калият се прилага през периода на активен растеж на морковите. Минералът насърчава фотосинтезата, като по този начин осигурява нормално развитие на корените. Калий се добавя към морковите и през втората половина на лятото. В такива случаи се използва дървесна пепел, която увеличава размера на морковите и намалява вероятността от плевели и вредители в градината.
Фосфор
Фосфорът се препоръчва и за прилагане след засаждане. Липсата на този минерал кара върховете на морковите да придобиват червен или лилав оттенък, което показва инхибирана фотосинтеза. Това води до по-малки моркови и влошаване на вкуса им.

Манган и барий
Третирането на почвата с калиев перманганат преди засаждане намалява риска от инфекция на реколтата. Тази процедура обаче често се пренебрегва при морковите. Това е така, защото морковите не изискват постоянно снабдяване с манган и барий. Силният дефицит на тези минерали обаче води до появата на петна по върховете на растенията, а корените не наддават достатъчно тегло.
Бор
Третирането на морковите с борна киселина се счита за задължително. Без този микроелемент, върховете започват да умират, което забавя развитието на растението, а корените не натрупват достатъчно захар, което се отразява негативно на вкуса им. Борната киселина се препоръчва за употреба през втората половина на лятото.

Йод
Йодът е от съществено значение на всички етапи от развитието на моркова, започвайки с покълването на семената. Този микроелемент предпазва от болести и вредители и подобрява вкуса на плода.
Как да изберем тор?
Морковите се считат за лесна за отглеждане култура. Растението обаче има определени условия за отглеждане. Те не виреят в лошо разрохкана и суха почва, нито в почва, наторена с оборски или пилешки тор. При такива условия корените се свиват и придобиват неприятен вкус.

Естествени биостимуланти
За подхранване на културата използвайте:
- пепел;
- лопен;
- компост;
- лайм;
- запарка от коприва;
- отвара от репей и лайка;
- хумат;
- пилешки тор;
- мая;
- урея.
Третирането на моркови с народни средства има по-малко предимства, отколкото недостатъци. Естествените биостимуланти не съдържат химикали и не изискват скъпи съставки. Изчисляването на точната доза за такива продукти обаче е трудно, поради което подобни торове често причиняват вреда на растенията.

Пепел
Препоръчва се торене на морковите с дървесна пепел, за да се увеличи концентрацията на захар в корените. Този продукт може да се използва както в чист вид, така и като съставка в тор. За да приготвите тора, смесете 2 чаши пепел с кофа вряща вода и оставете да се накисне няколко дни.
Лопен
Повечето култури, отглеждани на открито, се торят с кравешки тор. Този тор се смесва предварително с вода в съотношение 1:5 и след това се внася между лехите. За морковите е подходящ отлежал и добре угнил кравешки тор. Пресният тор е вреден за кореноплодни зеленчуци.

Компост
Компостът се внася през есента, след прибиране на реколтата, в количество от 7 килограма на квадратен метър. Това ще подобри почвеното плодородие.
Лайм
Вар е необходима за алкализиране на почвата (за нормализиране на нивото на pH в случаи на висока киселинност). Тази процедура се извършва 3-4 седмици преди засаждане. Градинарите обаче не препоръчват използването на вар в лехите с моркови, тъй като това води до разклоняване на кореноплода.

Запарка от коприва
Запарката от коприва се използва по време на периода на образуване на корени. Това народно средство насърчава натрупването на захар и предотвратява развитието на болести. За да се подобри качеството на морковите, градинарите препоръчват добавянето на мая и дървесна пепел към запарката от коприва. Първата ускорява процеса на ферментация, докато втората допълва хранителната смес.
За да направите запарка, просто напълнете подготвения съд до ¾ с коприва, добавете вода, добавете посочените съставки и оставете на слънце за няколко дни.
Получената смес трябва да се нанесе върху морковите със скорост една кофа на легло.
Отвари от репей и лайка
Тази рецепта е подходяща за всички видове почви и се използва за стимулиране на растежа на растенията. За поливане на моркови по време на периода на растеж се препоръчва отвара от репей и лайка (смесете съставките в равни пропорции и добавете кофа вряла вода).

Хуматен разтвор
Хумати (естествен хумус) се използват на различни етапи от развитието на морковите. В „чистата“ си форма това вещество се добавя към почвата няколко дни преди засаждането. Три седмици преди прибиране на реколтата се препоръчва пръскане на върховете с разтвор от 1 грам хумат и 10 литра вода с добавяне на азотен тор. Тази процедура насърчава натрупването на захари.
Разреден пилешки тор
Преди да полеете лехата, разредете пилешкия тор с вода в съотношение 1:10. След това оставете сместа да престои 24 часа. След определеното време смесете отново една част от разтвора с 10 части вода. Тази смес се препоръчва за употреба преди засаждане на моркови.

Мая
За ускоряване на разграждането на органичните торове се използва смес от мая. Този продукт се прилага едновременно с естествени биостимуланти. Важно е да се използва малко количество мая, в противен случай почвата ще стане камениста.
Урея
Уреята се използва, когато се появят признаци на азотен дефицит. Подходяща е и за предотвратяване на вредители. За целта се прилага не повече от 20 грама урея на квадратен метър.

Готови сложни торове
Морковите не обичат органични торове. Ако обаче такива торове се прилагат през есента, културата расте добре в градината. За морковите се препоръчват сложни торове, съдържащи следното:
- нитрофоска;
- нитроамофоска;
- азофоска;
- нитрофос;
- амофос.
Посочените торове съдържат 2-3 компонента, които стимулират развитието на културата.

Фитоспорин-М
Фитоспорин-М съдържа Bacillus subtilis, който едновременно стимулира разграждането на органичната материя и инхибира активността на патогенните бактерии и гъбичните спори. Този продукт е одобрен за употреба на всички етапи от развитието на кореноплодите. Фитоспорин-М се предлага под формата на разтвор, прах или паста. Последните две трябва първо да се разредят с вода в пропорциите, посочени на опаковката.
Дозировката на веществото се определя в зависимост от предназначението. За да ускорите покълването на семената, накиснете разсада в разтвор на Фитоспорин-М за 2 часа. За дезинфекция на почвата, разредете 5 грама прах в 10 литра вода и нанесете сместа върху почвата.
Фитоспорин-М е безопасен за хората и е съвместим с повечето разпространени инсектициди. Може да се използва върху моркови малко преди прибиране на реколтата (корените трябва да бъдат добре измити).
Триходермин
Триходермин е антибиотик, който инхибира растежа на гъбични спори. Лекарството стимулира и развитието на плодови и зеленчукови култури. Триходермин се препоръчва за употреба само като превантивна мярка, през зимата или ранна пролет. Лекарството се използва и за дезинфекция на почвата.
Преди третиране на лехата, плевелите трябва да бъдат премахнати. Това е така, защото Триходермин стимулира растежа на растенията. Следователно, след прилагане на продукта върху лехата, броят на плевелите се увеличава значително.

Гамайр
Гамаир се използва предимно за третиране на храсти, дървета, домати и краставици. Може да се използва и за предсеитбена обработка на семена от моркови или за третиране на кореноплодни култури. Този биологичен продукт, предлаган под формата на таблетки и прах, предотвратява развитието на гъбични заболявания, често срещани в умерените географски ширини на Русия.
Гамаир е способен да подобри и бактериалния състав на почвата, като унищожава патогенни микроорганизми.
Глиокладин
Глиокладинът има широк спектър на действие. Използва се в предсеитбена подготовка на културите за предотвратяване на бактериални и гъбични инфекции. Глиокладинът е базиран на специфични микроорганизми, които са безопасни за хората. Дозировката се определя в зависимост от мястото на отглеждане на третираното растение. Глиокладинът е забранен за пръскане на листна маса или в кисели почви.

Унифлор-пъпка
Унифлор-Буд е универсален продукт, подходящ за различни плодови и зеленчукови култури. Съдържа набор от микроелементи, необходими за растежа, като калият е основният му компонент. Унифлор-Буд се използва по време на предсеитбена подготовка на семената или след засаждане. В последния случай продуктът се пръска върху върховете на морковите, когато се появят признаци на увяхване.
Агрикола
Агрикола е евтин тор, използван за плодови и зеленчукови култури. Съдържа калий, магнезиев оксид, азот и фосфор, необходими за нормалното развитие на корените. Предлагат се няколко разновидности на този тор, всяка от които е подходяща за специфични култури.

Агрикола се прилага върху морковите три пъти на сезон. Първото приложение се прави 20 дни след засаждането. След това растенията се пръскат на всеки 15 дни. Преди приложение, смесете 25 грама от продукта с 20 литра вода.
Важни правила
За да се постигне бързо покълване на морковите, се препоръчва да се спазват следните правила:
- прилагайте течни торове върху влажна почва;
- азотни торове се прилагат до средата на вегетационния период;
- прилагайте органични торове в премерени дози;
- избягвайте използването на торове, съдържащи хлор;
- Избягвайте засаждането на моркови след варуване на почвата.
През лятото се прилагат само листни (междуредови) течни торове. През този период растението се допуска да се тори не повече от два пъти.
Градинарите също препоръчват прилагането на минерални торове малко преди прибиране на реколтата. Това ще намали нивата на нитрати в корените и ще направи морковите по-сладки.
При торене на култура се препоръчва да се обърне внимание на състоянието на почвата и върховете и да се използва специфичен продукт въз основа на външни признаци.

Схема на хранене
Графикът за торене на морковите зависи от вида на почвата, в която е засадена културата. Най-често растението се тори до три пъти на сезон, като се взема предвид предзасадъчната подготовка на лехата. Въпреки това, ако е необходимо, градинарите прилагат минерални торове малко преди прибиране на реколтата.
Първо
През пролетта, месец преди сеитбата, добавете вермикомпост в лехата. След това, 2-3 дни преди засаждане, наторете почвата с хумати (обикновено дървесна пепел). За да се ускори растежът на морковите, се препоръчва и прилагането на минерален тор в количество от 65-85 грама на квадратен метър.

Второ
Месец след появата на първите издънки, леглото се тори с азот. През този период се препоръчва използването на урея (25 грама на 10 литра вода), нитрофоска (една чаена лъжичка на кофа) или калиев хумат (2 супени лъжици на кофа).
Трети
През лятото (20 дни след второто подхранване) към почвата се добавят минерални торове, съдържащи нитроамофоска. През този период не се препоръчва използването на органични вещества или вар в почвата.
Последният
Петдесет дни след появата на първите листа се прилага последното подхранване. В този случай използвайте минерални торове, съдържащи калиев сулфат. Това подхранване има положителен ефект върху вкуса на кореноплодите.

Листно
Запарката от дървесна пепел често се използва като листен тор. Това предотвратява развитието на бактериални и гъбични заболявания. За да подобрят вкуса, градинарите използват хумати. Върховете се прилагат последни. Хуматите позволяват на хранителните вещества да се „спуснат“ надолу към корените, обогатявайки ги със захари и увеличавайки сочността на моркова.
Какво не му харесва?
Торенето според определения график не е единственото изискване на морковите към мястото им на отглеждане. Съставът на тора, изискванията за грижа и честотата на поливане влияят върху развитието на растението.

Не трябва да се използва прясна органична материя като тор. Морковите са особено чувствителни към пресен или неразгнил оборски тор. Този вид тор причинява гниене на корените в почвата. Важно е също така внимателно да се следи дозата на азотсъдържащите торове. Високите концентрации на това вещество в почвата водят до разклоняване на корените по време на развитието им.
Хлор
Торовете, съдържащи хлор, пречат на нормалното развитие на корените. Когато такива торове се добавят към почвата по време на вегетационния период, морковите се набръчкват или разклоняват. Освен това, употребата на хлор влияе негативно на вкуса на плодовете.

Дезоксидация на почвата
Декисляването на почвата е възможно чрез добавяне на варовик и други вещества, балансиращи pH. В такава почва се развиват дървесни плодове с ниско съдържание на захар.
Камъчета, буци пръст, дървени стърготини и други твърди частици
Обилното и често поливане допринася за уплътняването на почвата, което лишава кореновата система от кислород. Подобни последици се наблюдават и при отглеждане на моркови в камениста почва.
За да се осигури нормално развитие на растението, се препоръчва разрохкване на лехата след всяко поливане или дъжд.
Когато подготвят почвата за засаждане, градинарите често използват дървени стърготини. Въпреки че дървените стърготини имат положителен ефект върху почвата, те се разлагат много дълго. Следователно, за да се предотврати липсата на кислород в кореноплодите, дървените стърготини се накисват във вода в продължение на няколко дни, преди да се разпръснат по парцела.

Излишна влага
Морковите имат дълъг вегетационен период. Корените се образуват в рамките на 4-5 месеца след засаждането. Морковите започват да узряват, след като връхните части спрат да растат. Следователно, графикът за поливане зависи от текущия етап от развитието на растението. През първите няколко месеца морковите се нуждаят от често овлажняване на почвата.
Въпреки това, след 4-5 месеца се препоръчва лехата да се полива не повече от три пъти седмично. Преполиването може да доведе до напукване на кореноплода.
Неправилно разреждане
Морковите се засаждат в леха, като семената се разпръскват в ред в предварително подготвена бразда. Основният недостатък на този метод е, че съседните кореноплодни растения пречат на нормалното развитие на съседните растения. За да се предотврати това, е необходимо редовно да се разрежда лехата след появата на първите листа, като се премахва част от новоизрасналите моркови. Неспазването на това ще лиши растението от достатъчно хранителни вещества, което ще доведе до деформация на морковите или развитие на допълнителни израстъци.
Липса на влага
По време на вегетационния период културата изисква редовно и обилно поливане. Наред с влагата, кореноплодно растение черпи от почвата микроелементи, необходими за нормалния растеж и развитие. Липсата на вода прави морковите жилави и влакнести. Липсата на влага също влияе негативно на вкуса им.












Не виждам нищо лошо в специализираните продукти. Ако почвата е бедна, просто няма да можете да отгледате добра реколта без тях. Използвам Нитрофоска от няколко години и резултатите са добри.